назу́бря
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице назубря назубрим
второ лице назубриш назубрите
трето лице назубри назубрят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице назубрих назубрихме
второ лице назубри назубрихте
трето лице назубри назубриха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице назубрех назубрехме
второ лице назубреше назубрехте
трето лице назубреше назубреха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
назубри назубрете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана назубрил назубрила назубрило назубрили
членувана назубрилия назубрилата назубрилото назубрилите
с пълен член назубрилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана назубрел назубрела назубрело назубрели
членувана назубрелия назубрелата назубрелото назубрелите
с пълен член назубрелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана назубрен назубрена назубрено назубрени
членувана назубрения назубрената назубреното назубрените
с пълен член назубреният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне на-зуб-ря
  • форми назу́бриш, мин. св. назу́брих, мин. прич. назу́брил, св.
Източник