назо́ря
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице назоря назорим
второ лице назориш назорите
трето лице назори назорят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице назорих назорихме
второ лице назори назорихте
трето лице назори назориха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице назорех назорехме
второ лице назореше назорехте
трето лице назореше назореха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
назори назорете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана назорил назорила назорило назорили
членувана назорилия назорилата назорилото назорилите
с пълен член назорилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана назорел назорела назорело назорели
членувана назорелия назорелата назорелото назорелите
с пълен член назорелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана назорен назорена назорено назорени
членувана назорения назорената назореното назорените
с пълен член назореният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне на-зо-ря
  • форми назо́риш, мин. св. назо́рих, мин. прич. назо́рил, св.
Източник