назо́рвам

(кого, разговорно) Давам зор на някого; принуждавам, насилвам.

Назориха го да замине.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице назорвам назорваме
второ лице назорваш назорвате
трето лице назорва назорват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице назорвах назорвахме
второ лице назорва назорвахте
трето лице назорва назорваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице назорвах назорвахме
второ лице назорваше назорвахте
трето лице назорваше назорваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
назорвай назорвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана назорвал назорвала назорвало назорвали
членувана назорвалия назорвалата назорвалото назорвалите
с пълен член назорвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана назорвал назорвала назорвало назорвали
членувана назорвалия назорвалата назорвалото назорвалите
с пълен член назорвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана назорван назорвана назорвано назорвани
членувана назорвания назорваната назорваното назорваните
с пълен член назорваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана назорващ назорваща назорващо назорващи
членувана назорващия назорващата назорващото назорващите
с пълен член назорващият — — —
Деепричастие
назорвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-зор-вам
  • форми назо́рваш, несв. и назо́ря, св.
Източник