нагъ́рча
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице нагърча нагърчим
второ лице нагърчиш нагърчите
трето лице нагърчи нагърчат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице нагърчих нагърчихме
второ лице нагърчи нагърчихте
трето лице нагърчи нагърчиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице нагърчех нагърчехме
второ лице нагърчеше нагърчехте
трето лице нагърчеше нагърчеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
нагърчи нагърчете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана нагърчил нагърчила нагърчило нагърчили
членувана нагърчилия нагърчилата нагърчилото нагърчилите
с пълен член нагърчилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана нагърчел нагърчела нагърчело нагърчели
членувана нагърчелия нагърчелата нагърчелото нагърчелите
с пълен член нагърчелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана нагърчен нагърчена нагърчено нагърчени
членувана нагърчения нагърчената нагърченото нагърчените
с пълен член нагърченият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне на-гър-ча
  • форми нагъ́рчиш, мин. св. нагъ́рчих, мин. прич. нагъ́рчил, св.
Източник