нагъ́рчвам

(какво, разговорно) Правя да стане на гънки, на бръчки.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице нагърчвам нагърчваме
второ лице нагърчваш нагърчвате
трето лице нагърчва нагърчват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице нагърчвах нагърчвахме
второ лице нагърчва нагърчвахте
трето лице нагърчва нагърчваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице нагърчвах нагърчвахме
второ лице нагърчваше нагърчвахте
трето лице нагърчваше нагърчваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
нагърчвай нагърчвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана нагърчвал нагърчвала нагърчвало нагърчвали
членувана нагърчвалия нагърчвалата нагърчвалото нагърчвалите
с пълен член нагърчвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана нагърчвал нагърчвала нагърчвало нагърчвали
членувана нагърчвалия нагърчвалата нагърчвалото нагърчвалите
с пълен член нагърчвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана нагърчван нагърчвана нагърчвано нагърчвани
членувана нагърчвания нагърчваната нагърчваното нагърчваните
с пълен член нагърчваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана нагърчващ нагърчваща нагърчващо нагърчващи
членувана нагърчващия нагърчващата нагърчващото нагърчващите
с пълен член нагърчващият — — —
Деепричастие
нагърчвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-гър-ч-вам
  • форми нагъ́рчваш, несв. и нагъ́рча, св.
Източник