нагъ́рбя се
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице нагърбя се нагърбим се
второ лице нагърбиш се нагърбите се
трето лице нагърби се нагърбят се
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице нагърбих се нагърбихме се
второ лице нагърби се нагърбихте се
трето лице нагърби се нагърбиха се
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице нагърбех се нагърбехме се
второ лице нагърбеше се нагърбехте се
трето лице нагърбеше се нагърбеха се
Повелително наклонение
единствено число множествено число
нагърби се нагърбете се
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана нагърбил нагърбила нагърбило нагърбили
членувана нагърбилия нагърбилата нагърбилото нагърбилите
с пълен член нагърбилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана нагърбел нагърбела нагърбело нагърбели
членувана нагърбелия нагърбелата нагърбелото нагърбелите
с пълен член нагърбелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана нагърбен нагърбена нагърбено нагърбени
членувана нагърбения нагърбената нагърбеното нагърбените
с пълен член нагърбеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне на-гър-бя
  • форми нагъ́рбиш се, мин. св. нагъ́рбих се, мин. прич. нагъ́рбил се, св.
Източник