навъ́рвя
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице навървя навървим
второ лице навървиш навървите
трето лице навърви навървят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице навървих навървихме
второ лице навърви навървихте
трето лице навърви навървиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице навървех навървехме
второ лице навървеше навървехте
трето лице навървеше навървеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
навърви навървете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана навървил навървила навървило навървили
членувана навървилия навървилата навървилото навървилите
с пълен член навървилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана навървел навървела навървело навървели
членувана навървелия навървелата навървелото навървелите
с пълен член навървелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана навървен навървена навървено навървени
членувана навървения навървената навървеното навървените
с пълен член навървеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне на-вър-вя
  • форми навъ́рвиш, мин. св. навъ́рвих, мин. прич. навъ́рвил, св.
Източник