набъ́рча
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице набърча набърчим
второ лице набърчиш набърчите
трето лице набърчи набърчат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице набърчих набърчихме
второ лице набърчи набърчихте
трето лице набърчи набърчиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице набърчех набърчехме
второ лице набърчеше набърчехте
трето лице набърчеше набърчеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
набърчи набърчете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана набърчил набърчила набърчило набърчили
членувана набърчилия набърчилата набърчилото набърчилите
с пълен член набърчилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана набърчел набърчела набърчело набърчели
членувана набърчелия набърчелата набърчелото набърчелите
с пълен член набърчелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана набърчен набърчена набърчено набърчени
членувана набърчения набърчената набърченото набърчените
с пълен член набърченият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне на-бър-ча
  • форми набъ́рчиш, мин. св. набъ́рчих, мин. прич. набъ́рчил, св.
Източник