набъ́рчвам

Набръчквам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице набърчвам набърчваме
второ лице набърчваш набърчвате
трето лице набърчва набърчват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице набърчвах набърчвахме
второ лице набърчва набърчвахте
трето лице набърчва набърчваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице набърчвах набърчвахме
второ лице набърчваше набърчвахте
трето лице набърчваше набърчваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
набърчвай набърчвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана набърчвал набърчвала набърчвало набърчвали
членувана набърчвалия набърчвалата набърчвалото набърчвалите
с пълен член набърчвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана набърчвал набърчвала набърчвало набърчвали
членувана набърчвалия набърчвалата набърчвалото набърчвалите
с пълен член набърчвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана набърчван набърчвана набърчвано набърчвани
членувана набърчвания набърчваната набърчваното набърчваните
с пълен член набърчваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана набърчващ набърчваща набърчващо набърчващи
членувана набърчващия набърчващата набърчващото набърчващите
с пълен член набърчващият — — —
Деепричастие
набърчвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-бър-ч-вам
  • форми набъ́рчваш, несв. и набъ́рча, св.
Източник