набъ́ркам
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице набъркам набъркаме
второ лице набъркаш набъркате
трето лице набърка набъркат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице набърках набъркахме
второ лице набърка набъркахте
трето лице набърка набъркаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице набърках набъркахме
второ лице набъркаше набъркахте
трето лице набъркаше набъркаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
набъркай набъркайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана набъркал набъркала набъркало набъркали
членувана набъркалия набъркалата набъркалото набъркалите
с пълен член набъркалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана набъркал набъркала набъркало набъркали
членувана набъркалия набъркалата набъркалото набъркалите
с пълен член набъркалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана набъркан набъркана набъркано набъркани
членувана набъркания набърканата набърканото набърканите
с пълен член набърканият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне на-бър-кам
  • форми набъ́ркаш, св.
Източник