набу́твам

1. (кого какво) Вкарвам, като бутам, тикам.

Набута бързо дрехите в гардероба.

2. (разговорно, какво) Намирам нещо, оставено на скрито място.

Набутах парите и ги взех.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице набутвам набутваме
второ лице набутваш набутвате
трето лице набутва набутват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице набутвах набутвахме
второ лице набутва набутвахте
трето лице набутва набутваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице набутвах набутвахме
второ лице набутваше набутвахте
трето лице набутваше набутваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
набутвай набутвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана набутвал набутвала набутвало набутвали
членувана набутвалия набутвалата набутвалото набутвалите
с пълен член набутвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана набутвал набутвала набутвало набутвали
членувана набутвалия набутвалата набутвалото набутвалите
с пълен член набутвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана набутван набутвана набутвано набутвани
членувана набутвания набутваната набутваното набутваните
с пълен член набутваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана набутващ набутваща набутващо набутващи
членувана набутващия набутващата набутващото набутващите
с пълен член набутващият — — —
Деепричастие
набутвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне на-бут-вам
  • форми набу́тваш, несв. и набу́там, св.
Източник