наброя́вам

1. (какво, на кого) Плащам, давам пари.

Наброи 1 000 лева на сестра си.

2. Имам на брой, числеността ми е.

Групата наброява около двадесет човека.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице наброявам наброяваме
второ лице наброяваш наброявате
трето лице наброява наброяват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице наброявах наброявахме
второ лице наброява наброявахте
трето лице наброява наброяваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице наброявах наброявахме
второ лице наброяваше наброявахте
трето лице наброяваше наброяваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
наброявай наброявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наброявал наброявала наброявало наброявали
членувана наброявалия наброявалата наброявалото наброявалите
с пълен член наброявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наброявал наброявала наброявало наброявали
членувана наброявалия наброявалата наброявалото наброявалите
с пълен член наброявалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана наброяващ наброяваща наброяващо наброяващи
членувана наброяващия наброяващата наброяващото наброяващите
с пълен член наброяващият — — —
Деепричастие
наброявайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне наб-ро-я-вам
  • форми наброя́ваш, несв. и наброя́, св.
Източник