мъ́ртъв

1. Умрял, не жив, лишен от живот.

Мъртъв човек.

2. (преносно) Лишен от жизненост, от оживление.

Мъртви улици.
Мъртъв час

Следобедно време за почивка.

Мъртъв език

Език, известен само по писмени паметници, който не се използва като говорим.

Мъртво вълнение

Незабележимо вълнение на подводните слоеве, което се появява при безветрие.

Мъртва тишина

Пълна тишина.

Мъртъв сезон

Период на застой, на спокойствие.

Мъртва коприва

Вид растение.

Мъртва кост

Твърд израстък върху някоя кост, най-често по главата и краката.

Мъртва душа

Човек, който не участва в колективния живот и не проявява никакъв интерес.

Мъртва душа

При избор — включване на имена на покойници заедно с живите.

Мъртва точка (стигам до)

Не бележа напредък, в застой съм.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана мъртъв мъртва мъртво мъртви
членувана мъртвия мъртвата мъртвото мъртвите
с пълен член мъртвият — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне мър-тъв
  • форми мъ́ртва, мъ́ртво, мн. мъ́ртви
Източник