-
мъ́ртъв -
1. Умрял, не жив, лишен от живот.
Мъртъв човек.
-
2. (преносно) Лишен от жизненост, от оживление.
Мъртви улици.
Следобедно време за почивка.
Език, известен само по писмени паметници, който не се използва като говорим.
Незабележимо вълнение на подводните слоеве, което се появява при безветрие.
Пълна тишина.
Период на застой, на спокойствие.
Вид растение.
Твърд израстък върху някоя кост, най-често по главата и краката.
Човек, който не участва в колективния живот и не проявява никакъв интерес.
При избор — включване на имена на покойници заедно с живите.
Не бележа напредък, в застой съм.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | мъртъв | мъртва | мъртво | мъртви |
| членувана | мъртвия | мъртвата | мъртвото | мъртвите |
| с пълен член | мъртвият | — | — | — |