умра́

1. Да спра да живея, да стана мъртъв

2. Силно желая нещо - ще умра за...

Виж:
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице умра умрем
второ лице умреш умрете
трето лице умре умрат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице умрях умряхме
второ лице умря умряхте
трето лице умря умряха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице умрях умряхме
второ лице умреше умряхте
трето лице умреше умряха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
умри умрете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана умрял умряла умряло умрели
членувана умрелия умрялата умрялото умрелите
с пълен член умрелият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана умрял умряла умряло умрели
членувана умрелия умрялата умрялото умрелите
с пълен член умрелият — — —
  • непреходен глагол от свършен вид
  • пренасяне ум-ра
  • форми умре́ш, мин. св. умря́х, мин. прич. умря́л, св.
Източници