мръ́нкам

1. Говоря или чета неясно, неразбрано; мотолевя.

2. Хленча продължително пред някого за нещо.

Цял ден само мрънкаш!
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице мрънкам мрънкаме
второ лице мрънкаш мрънкате
трето лице мрънка мрънкат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице мрънках мрънкахме
второ лице мрънка мрънкахте
трето лице мрънка мрънкаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице мрънках мрънкахме
второ лице мрънкаше мрънкахте
трето лице мрънкаше мрънкаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
мрънкай мрънкайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана мрънкал мрънкала мрънкало мрънкали
членувана мрънкалия мрънкалата мрънкалото мрънкалите
с пълен член мрънкалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана мрънкал мрънкала мрънкало мрънкали
членувана мрънкалия мрънкалата мрънкалото мрънкалите
с пълен член мрънкалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана мрънкащ мрънкаща мрънкащо мрънкащи
членувана мрънкащия мрънкащата мрънкащото мрънкащите
с пълен член мрънкащият — — —
Деепричастие
мрънкайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне мрън-кам
  • форми мръ́нкаш, несв.
Източник