мо́мък

1. Млад мъж, който не е женен; ерген.

Напет момък.

2. (остаряло) Млад мъж, който сключва брак; младоженец.

Момъкът водеше невестата.

Спомената в Брашовски тефтер, 1508 г. (момку, момцему). Производна на мома.

единствено число множествено число
нечленувана момък момци
членувана момъка момците
с пълен член момъкът —
звателна форма момко
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне мо-мък
  • форми мн. момци́
Източници