ерге́н

разговорно

1. Момък на възраст за женене.

Вече е ерген.

2. Неженен мъж.

Стар ерген.
Остана ерген.

ergen турски ерге́н

Произхожда от турската дума ergen (юноша).

ергенче — съществително име
ергенски — прилагателно име Ергенска квартира.
единствено число множествено число
нечленувана ерген ергени
членувана ергена ергените
с пълен член ергенът —
бройна форма ергена
звателна форма ергене
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ер-ген
  • форми мн. ерге́ни
Източници