1.

ми́на

1. Подземна галерия в рудник.

2. Графитен пълнител за автоматичен молив.

mine френски Mine през немски ми́на

Златна мина

Източник на нещо, което носи успех или печалба.

минен — прилагателно име Минен инженер.
единствено число множествено число
нечленувана мина мини
членувана мината мините
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ми-на
  • форми мн. ми́ни
Източници

2.

ми́на

1. Взривен снаряд, който се поставя в земята или под водата и избухва при натиск.

Противотанкова мина.

2. Снаряд, изстрелван с уред.

3. Торпедо.

mine френски ми́на

единствено число множествено число
нечленувана мина мини
членувана мината мините
  • съществително име, женски род
  • форми мн. ми́ни
Източници

3.

ми́на

(остаряло) Изражение на лицето; гримаса.

mine френски ми́на

От френски, направо или през руския „мина“.

единствено число множествено число
нечленувана мина мини
членувана мината мините
  • съществително име, женски род
  • форми мн. ми́ни
Източници

4.

ми́на

(историческо) Парична единица и мярка за тегло в Древна Гърция.

μνᾶ (mnâ) старогръцки mina през латински ми́на

единствено число множествено число
нечленувана мина мини
членувана мината мините
  • съществително име, женски род
  • форми мн. ми́ни
Източници

5.

ми́на

*minǫti праславянски ми́на

  • преходен и непреходен глагол от свършен вид
  • форми ми́неш, мин. св. ми́нах, мин. прич. ми́нал, св.
Източници