мерода́вен

Който е сигурен, достоверен; официален, авторитетен.

Меродавен източник.

От „мяра“, сх. с „мярка“, и „давам“, т.е. „който (за)дава мяра“, „който има най-много значение за утвърждаване на решение, назначение и др.“.

меродавност — съществително име
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана меродавен меродавна меродавно меродавни
членувана меродавния меродавната меродавното меродавните
с пълен член меродавният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне ме-ро-да-вен
  • форми мерода́вна, мерода́вно, мн. мерода́вни
Източници