1.

ме́рен

Ритмичен, с равномерна организация.

Мерена реч.

*měrenъ праславянски ме́рен

Минало страдателно причастие от „меря“.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана мерен мерна мерно мерни
членувана мерния мерната мерното мерните
с пълен член мерният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне ме-рен
  • форми ме́рена, ме́рено, мн. ме́рени
Източници

2.

ме́рен

Който служи за измерване на нещо.

Мерни единици.

*měrьnъ праславянски ме́рен

От „мяра“ с наставката -ен.

единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана мерен мерна мерно мерни
членувана мерния мерната мерното мерните
с пълен член мерният — — —
  • прилагателно име
  • форми ме́рна, ме́рно, мн. ме́рни
Източници