Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (англ.) (CC BY-SA 4.0)
1.
Ритмичен, с равномерна организация.
Мерена реч.
*měrenъ праславянски ме́рен
Минало страдателно причастие от „меря“.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | мерен | мерна | мерно | мерни |
| членувана | мерния | мерната | мерното | мерните |
| с пълен член | мерният | — | — | — |
2.
Който служи за измерване на нещо.
Мерни единици.
*měrьnъ праславянски ме́рен
От „мяра“ с наставката -ен.
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | мерен | мерна | мерно | мерни |
| членувана | мерния | мерната | мерното | мерните |
| с пълен член | мерният | — | — | — |