маневри́рам

1. Правя маневра.

2. (преносно) Лавирам; хитрувам, изплъзвам се.

маневриране — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице маневрирам маневрираме
второ лице маневрираш маневрирате
трето лице маневрира маневрират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице маневрирах маневрирахме
второ лице маневрира маневрирахте
трето лице маневрира маневрираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице маневрирах маневрирахме
второ лице маневрираше маневрирахте
трето лице маневрираше маневрираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
маневрирай маневрирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана маневрирал маневрирала маневрирало маневрирали
членувана маневриралия маневриралата маневриралото маневриралите
с пълен член маневриралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана маневрирал маневрирала маневрирало маневрирали
членувана маневриралия маневриралата маневриралото маневриралите
с пълен член маневриралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана маневриран маневрирана маневрирано маневрирани
членувана маневрирания маневрираната маневрираното маневрираните
с пълен член маневрираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана маневриращ маневрираща маневриращо маневриращи
членувана маневриращия маневриращата маневриращото маневриращите
с пълен член маневриращият — — —
Деепричастие
маневрирайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне ма-нев-ри-рам
  • форми маневри́раш, несв. и св.
Източник