ло́гика

1. (специално) Наука за законите и формите на мисленето.

2. Ход и последователност на разсъжденията; свързаност, обусловеност.

Има логика.
В разсъжденията ти няма никаква логика.
Логика на живота.
В това има логика.
Логиката на събитията.
Търся логика.
Не намирам логика в твоите действия.

3. Учебна дисциплина, както и учебник за нея.

единствено число множествено число
нечленувана логика логики
членувана логиката логиките
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ло-ги-ка
  • форми само ед.
Източник