къ́ркам

1. За птица, жаба — издавам гърлен звук.

Кокошките къркат от страх.

2. (преносно) Прекалявам с пиенето на алкохол.

От два часа кърка в кръчмата.
къркане — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице къркам къркаме
второ лице къркаш къркате
трето лице кърка къркат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице кърках къркахме
второ лице кърка къркахте
трето лице кърка къркаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице кърках къркахме
второ лице къркаше къркахте
трето лице къркаше къркаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
къркай къркайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана къркал къркала къркало къркали
членувана къркалия къркалата къркалото къркалите
с пълен член къркалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана къркал къркала къркало къркали
членувана къркалия къркалата къркалото къркалите
с пълен член къркалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана къркан къркана къркано къркани
членувана къркания кърканата кърканото кърканите
с пълен член кърканият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана къркащ къркаща къркащо къркащи
членувана къркащия къркащата къркащото къркащите
с пълен член къркащият — — —
Деепричастие
къркайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне кър-кам
  • форми къ́ркаш, мин. св. къ́рках и кърка́х, мин. прич. къ́ркал и кърка́л, несв.
Източник