1.

кусу́р

разговорно

1. Недостатък, лоша черта на характера.

Човек без кусури няма.
Всичко му е хубаво, само има един кусур.

2. Вина, грешка.

За времето аз нямам кусур.

قُصُور арабски قصور (kusur) през османски турски кусу́р

единствено число множествено число
нечленувана кусур кусури
членувана кусура кусурите
с пълен член кусурът —
бройна форма кусура
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ку-сур
  • форми мн. кусу́ри, (два) кусу́ра
Източници

2.

кусу́р

разговорно

Остатък.

Стигна ми с кусур.
Има да се наядем и кусур.

كسور (küsûr) османски турски кусу́р

Само туй ми беше кусурът

На всичко отгоре само това ми остава.

единствено число множествено число
нечленувана кусур кусури
членувана кусура кусурите
с пълен член кусурът —
бройна форма кусура
  • съществително име, мъжки род
Източници