Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. Статуя на езическо божество, на която се кланят; идол.
2. (преносно) Обект на преклонение, обожаване и подражание.
Певецът става кумир на хиляди младежи.
Моят кумир се срути.
коумиръ старобългарски куми́р
От старобълг. коумиръ. Произходът на думата не е съвсем ясен. Най-вероятно заемка от семит. *kumrā, сир. kumrā „жрец“ (> арм. qurm).
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | кумир | кумири |
| членувана | кумира | кумирите |
| с пълен член | кумирът | — |
| бройна форма | кумира |
|---|---|
| звателна форма | кумире |