и́дол

1. Статуя на човек или на животно, на която езичниците се кланят като божество.

2. Човек, който е почитан, обожаван; кумир.

Този певец беше идол на младежите през 60-те години.
Тя е мой идол.

идолъ старобългарски и́дол

старобълг. идолъ < грц. εἴδωλον.

единствено число множествено число
нечленувана идол идоли
членувана идола идолите
с пълен член идолът —
бройна форма идола
звателна форма идоле
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне идол
  • форми мн. и́доли
Източници