кресло́

1. Широк, удобен, обикновено тапициран стол с облегалки за ръцете.

Кожено кресло.
Потъвам в креслото.

2. (преносно) Висок пост, място, длъжност.

Министерско кресло.
Бори се за президентското кресло.

3. (преносно) Брой места в кабинет, в министерски съвет.

Ще дадат две кресла на демократическата партия.
Едно кресло остава незаето.

Книжовна заемка от рус. кресло. Сродни форми: чеш. křeslo, слов. krieslo „кресло“, ст.-пол. и диал. krzasło, пол. krzesło, рус., белор. кресло, укр. крiсло, лит. krėslas, латв. krēsls, ст.-прус. creslan „стол“, лит. krasė „стол“, латв. kreša „пейка“, kreslis „гръб на шейна“. Без сигурна етимология, вероятно сродно с кросно (БЕР-III: 1). Но срв. араб. كُرْسِيّ (kursiyy), كراسي (karāsī) мн.ч. „стол, седалка, престол, диван“, арам. כסא [kasa] „стол“.

единствено число множествено число
нечленувана кресло кресла
членувана креслото креслата
  • съществително име, среден род
  • пренасяне крес-ло
  • форми мн. кресла́
Източници