ко́ткам

1. (кого) Лаская, държа се преднамерено любезно с някого.

Котка шефа си, прави му кафе, поднася му цигара.
Коткат го с пари.
Коткам мъжа си.

2. (кого) Приласкавам, привличам, сплотявам около себе си.

Котка синовете си и те го слушат.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице коткам коткаме
второ лице коткаш коткате
трето лице котка коткат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице котках коткахме
второ лице котка коткахте
трето лице котка коткаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице котках коткахме
второ лице коткаше коткахте
трето лице коткаше коткаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
коткай коткайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана коткал коткала коткало коткали
членувана коткалия коткалата коткалото коткалите
с пълен член коткалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана коткал коткала коткало коткали
членувана коткалия коткалата коткалото коткалите
с пълен член коткалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана коткан коткана коткано коткани
членувана коткания котканата котканото котканите
с пълен член котканият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана коткащ коткаща коткащо коткащи
членувана коткащия коткащата коткащото коткащите
с пълен член коткащият — — —
Деепричастие
коткайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне кот-кам
  • форми ко́ткаш, несв.
Източник