ко́тка

1. Домашен бозайник с вид на малък тигър и с инстинкт да лови мишки.

Котката мяука.
Котката ближе козината си.

2. (преносно) Приспособления с железни шипове за катерене по електрически стълбове, по стръмни места.

Надявам котките на краката си.
  • домашна котка
  • сляпа баба
Минава/мине ми котка път

Срещам спънка в някаква работа.

Като куче и котка (се разбират)

Никак не се разбират, карат се.

котешки — прилагателно име Котешка опашка.
единствено число множествено число
нечленувана котка котки
членувана котката котките
  • съществително име, женски род
  • пренасяне кот-ка
  • форми мн. ко́тки
Източници