-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
ко́тва -
Тежко метално приспособление с извити остри краища, окачено на верига, което се забива на дъното и задържа плавателен съд на определеното място.
Котвата цопна тежко във водата.
Корабът пусна котва на пристанището.
котва старобългарски ко́тва
ст.-бълг. котва ancora. Сродни форми: словен. kotva, чеш. kotva, kotev, слов. kotva, пол. kotwa, kotwia, kotew, г.-луж., д.-луж. kótwa „котва“, полаб. ťötåi „котка“, укр. кітва „котва“. Праслав. *koty, -ъve, от един произход с котка, котарак, поради приликата на котвата с котешки нокът. Срв. д.-нем. katt „котва“.
(преносно) Спирам за дълго.
(преносно) Отпътувам, отивам си, изоставям (място, човек).
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | котва | котви |
| членувана | котвата | котвите |