ко́тва

Тежко метално приспособление с извити остри краища, окачено на верига, което се забива на дъното и задържа плавателен съд на определеното място.

Котвата цопна тежко във водата.
Корабът пусна котва на пристанището.

котва старобългарски ко́тва

ст.-бълг. котва ancora. Сродни форми: словен. kotva, чеш. kotva, kotev, слов. kotva, пол. kotwa, kotwia, kotew, г.-луж., д.-луж. kótwa „котва“, полаб. ťötåi „котка“, укр. кітва „котва“. Праслав. *koty, -ъve, от един произход с котка, котарак, поради приликата на котвата с котешки нокът. Срв. д.-нем. katt „котва“.

Пускам котва (някъде)

(преносно) Спирам за дълго.

Вдигам котва

(преносно) Отпътувам, отивам си, изоставям (място, човек).

котвичка — съществително име На шапката му има котвичка.
единствено число множествено число
нечленувана котва котви
членувана котвата котвите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне кот-ва
  • форми мн. ко́тви
Източници