кора́

1. Външна дървесинна обвивка на дърво.

Кора на липа.
Напукана кора.

2. Външна втвърдена обвивка на плод или зеленчук, която се изхвърля при консумиране.

Кора на диня.
Кора на банан.
Картофени кори.

3. Външна втвърдена част на печено изделие.

Кора на хляб.

4. Лист от тесто.

Кори за баница.

5. Корица на книга.

Учебникът е с дебели кори.

6. Всяко твърдо образувание по повърхността, което може да се отличи или отдели от вътрешната част.

Раната хвана кора.
Снегът има твърда кора от лед.
Земна кора.

кора старобългарски кора́

старобълг. кора (Супр.). Свързана с лит. karna „липово лико“, kerti „отделям (за кожа)“, лат. corium „дебела кожа“, староинд. carman-, авест. čarǝman- „кожа“ < ИЕ *kor-.

Чета от кора до кора

Прочитам цялата книга.

коричка — съществително име Коричка сапун.
единствено число множествено число
нечленувана кора кори
членувана кората корите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ко-ра
  • форми мн. кори́
Източници