ко́жа

1. (само единствено число) Външната обвивка на тялото у човек или животно.

Кожата ми е суха.
Мажа кожата си с крем.

2. Тази обвивка от някои видове животни, обработена за различни изделия.

Обувки от кожа.
Палто от кожа.

3. (разговорно, само единствено число) Тънка обвивка на някои плодове.

Кожа на праскова.
Кожа на домат.

кожа старобългарски ко́жа

ст.-бълг. кожа δέρμα, δέρρις (Син. пс., Син. тр., Супр.). От коза, т. е. праслав. *kozjā „козя (кожа)“. Срв. старогр. ᾤα „козина“ от ὄϊς „овца“.

Влизам/вляза под кожата (на някого)

(разговорно) Успявам да се харесам и да влияя на някого в свой интерес.

Запазвам/запазя си кожата

Успявам да избегна голяма опасност.

единствено число множествено число
нечленувана кожа кожи
членувана кожата кожите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне ко-жа
  • форми мн. ко́жи
Източници