ковче́г

1. Продълговат сандък с отделен капак, в който се полага покойник преди погребването.

Ковчегът беше на катафалката.

2. (остаряло) Сандък за дрехи; ракла.

ковъчегъ старобългарски ковче́г

Старобълг. ковъчегъ (Супр. сб.): чулим. (кюер.) qaɣur, qoɣur „гроб“ Сравнението с чагат. kорur „съд“, kopurčak „кутия“, откъдето произлиза унг. koporsó „ковчег“ е неприемливо фонетически, тъй като в прабълг. тюрк. -p- и -b- (> v) винаги се различават. Допускаме незасвидетелствана в старотюрк. форма *qab-ur-čak: писменомонг. qob-du „сандък“: мандж. xobo „гроб“, нанай. хэвур „гроб“.

Ноев ковчег

Според Библията — ковчег, в който Ной поставил семейството си и по една двойка от всички животни, и така спасил от потопа човешкия и животинския свят.

единствено число множествено число
нечленувана ковчег ковчези
членувана ковчега ковчезите
с пълен член ковчегът —
бройна форма ковчега
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне ков-чег
  • форми мн. ковче́зи, (два) ковче́га
Източници