-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
ковче́г -
1. Продълговат сандък с отделен капак, в който се полага покойник преди погребването.
Ковчегът беше на катафалката.
-
2. (остаряло) Сандък за дрехи; ракла.
ковъчегъ старобългарски ковче́г
Старобълг. ковъчегъ (Супр. сб.): чулим. (кюер.) qaɣur, qoɣur „гроб“ Сравнението с чагат. kорur „съд“, kopurčak „кутия“, откъдето произлиза унг. koporsó „ковчег“ е неприемливо фонетически, тъй като в прабълг. тюрк. -p- и -b- (> v) винаги се различават. Допускаме незасвидетелствана в старотюрк. форма *qab-ur-čak: писменомонг. qob-du „сандък“: мандж. xobo „гроб“, нанай. хэвур „гроб“.
Според Библията — ковчег, в който Ной поставил семейството си и по една двойка от всички животни, и така спасил от потопа човешкия и животинския свят.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | ковчег | ковчези |
| членувана | ковчега | ковчезите |
| с пълен член | ковчегът | — |
| бройна форма | ковчега |
|---|