княз

1. Титла на глава на княжество.

2. Наследствена благородническа титла на потомците на цар/крал.

3. Благородническа титла, получена за заслуги.

кънѧѕь старобългарски княз

ст.-бълг. кънѧѕь ἡγεμών, ἄρχων, βασιλεύς, κόμης „княз, владетел, владика (в Еванг. и за Христос), водач, глава (на синагога и др.)“ (Пан. л., Ч. Храб., Зогр., Мар., Асем., Сав., Син. тр., Син. пс., Ефр. Сирин, Ман. хр.). Срв. قنّاز (qnnaz у Ибн Хурдадбе < ст.-рус. князь), „титла на вождовете на славяните“. Очевидно свързана с езическия период в бълг. история (срв. Кроумъ кнѧзь (Ман. хр.) и в Именника на бълг. ханове) и заменена с титлата цар, впоследствие почти напълно излязла от употреба в бълг. диалекти (диал. кнез „старейшина“ (СЗ Б-я), МИ Кнежа). Обликът княз е зает по книжовен път от руски след Освобождението. Праслав. *kъnęʒь, ж.р. *kъnęgyni „княгиня“ е заета от прагерм. *kuningaz „владетел, крал“ или гот. *kuniggs, ст.-в.-нем. kuning, производни на герм. *kuni „род“. От прагерм. са заети и фин., ест. kuningas „крал“,възможно е заемането от праб. титла κανασυβιγι.

единствено число множествено число
нечленувана княз князе
членувана княза князете
с пълен член князът —
бройна форма княза
звателна форма княже
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне княз
  • форми мн. князе́
Източници