кепазя́

(кого, какво, разговорно) Излагам, позоря.

Кепази името на баща си.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице кепазя кепазим
второ лице кепазиш кепазите
трето лице кепази кепазят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице кепазих кепазихме
второ лице кепази кепазихте
трето лице кепази кепазиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице кепазях кепазяхме
второ лице кепазеше кепазяхте
трето лице кепазеше кепазяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
кепази кепазете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана кепазил кепазила кепазило кепазили
членувана кепазилия кепазилата кепазилото кепазилите
с пълен член кепазилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана кепазял кепазяла кепазяло кепазели
членувана кепазялия кепазялата кепазялото кепазелите
с пълен член кепазялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана кепазен кепазена кепазено кепазени
членувана кепазения кепазената кепазеното кепазените
с пълен член кепазеният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана кепазящ кепазяща кепазящо кепазящи
членувана кепазящия кепазящата кепазящото кепазящите
с пълен член кепазящият — — —
Деепричастие
кепазейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне ке-па-зя
  • форми кепази́ш, мин. св. кепази́х, мин. прич. кепази́л, несв.
Източник
кепазя се

Излагам се.

  • възвратен глагол