срамя́

1. (кого) Карам да се срамува заради мен; позоря.

Стига си срамил къщата ми.

2. (кого) Предизвиквам срам у някого; засрамвам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице срамя срамим
второ лице срамиш срамите
трето лице срами срамят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице срамих срамихме
второ лице срами срамихте
трето лице срами срамиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице срамях срамяхме
второ лице срамеше срамяхте
трето лице срамеше срамяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
срами срамете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана срамил срамила срамило срамили
членувана срамилия срамилата срамилото срамилите
с пълен член срамилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана срамял срамяла срамяло срамели
членувана срамялия срамялата срамялото срамелите
с пълен член срамялият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана срамящ срамяща срамящо срамящи
членувана срамящия срамящата срамящото срамящите
с пълен член срамящият — — —
Деепричастие
срамейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне сра-мя
  • форми срамиш, мин. св. срамих, мин. прич. срамил, несв.
Източник
срамя се

Срамувам се, засрамвам се, посрамвам се.

  • възвратен глагол