квалифици́рам

(кого, какво) Давам оценка, определям качествата.

квалифициране — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице квалифицирам квалифицираме
второ лице квалифицираш квалифицирате
трето лице квалифицира квалифицират
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице квалифицирах квалифицирахме
второ лице квалифицира квалифицирахте
трето лице квалифицира квалифицираха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице квалифицирах квалифицирахме
второ лице квалифицираше квалифицирахте
трето лице квалифицираше квалифицираха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
квалифицирай квалифицирайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана квалифицирал квалифицирала квалифицирало квалифицирали
членувана квалифициралия квалифициралата квалифициралото квалифициралите
с пълен член квалифициралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана квалифицирал квалифицирала квалифицирало квалифицирали
членувана квалифициралия квалифициралата квалифициралото квалифициралите
с пълен член квалифициралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана квалифициран квалифицирана квалифицирано квалифицирани
членувана квалифицирания квалифицираната квалифицираното квалифицираните
с пълен член квалифицираният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана квалифициращ квалифицираща квалифициращо квалифициращи
членувана квалифициращия квалифициращата квалифициращото квалифициращите
с пълен член квалифициращият — — —
Деепричастие
квалифицирайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне ква-ли-фи-ци-рам
  • форми квалифици́раш, несв. и св.
Източник
квалифицирам се

Получавам квалификация.

  • възвратен глагол