Източник
-
исте́рия -
1. (специално) В медицината — нервно заболяване, проявяващо се с припадъци, повишена раздразнителност, със смях и сълзи.
Болен от истерия.
-
2. (преносно, разговорно) Нервно състояние, в което човек не контролира поведението си.
Изпадам в истерия.
Довеждам до истерия.
- нерви
- нервност
- нервно състояние
- раздразнителност
- нервна депресия
- меланхолия
- хипохондрия
истеричен
— прилагателно име
Истерична жена.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | истерия | истерии |
| членувана | истерията | истериите |