изчовъ́рквам
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изчовърквам изчовъркваме
второ лице изчовъркваш изчовърквате
трето лице изчовърква изчовъркват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изчовърквах изчовърквахме
второ лице изчовърква изчовърквахте
трето лице изчовърква изчовъркваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изчовърквах изчовърквахме
второ лице изчовъркваше изчовърквахте
трето лице изчовъркваше изчовъркваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изчовърквай изчовърквайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изчовърквал изчовърквала изчовърквало изчовърквали
членувана изчовърквалия изчовърквалата изчовърквалото изчовърквалите
с пълен член изчовърквалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изчовърквал изчовърквала изчовърквало изчовърквали
членувана изчовърквалия изчовърквалата изчовърквалото изчовърквалите
с пълен член изчовърквалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изчовъркван изчовърквана изчовърквано изчовърквани
членувана изчовърквания изчовъркваната изчовъркваното изчовъркваните
с пълен член изчовъркваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изчовъркващ изчовъркваща изчовъркващо изчовъркващи
членувана изчовъркващия изчовъркващата изчовъркващото изчовъркващите
с пълен член изчовъркващият — — —
Деепричастие
изчовърквайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-чо-вър-к-вам
Източник