изпъ́дя
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изпъдя изпъдим
второ лице изпъдиш изпъдите
трето лице изпъди изпъдят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изпъдих изпъдихме
второ лице изпъди изпъдихте
трето лице изпъди изпъдиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изпъдех изпъдехме
второ лице изпъдеше изпъдехте
трето лице изпъдеше изпъдеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изпъди изпъдете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпъдил изпъдила изпъдило изпъдили
членувана изпъдилия изпъдилата изпъдилото изпъдилите
с пълен член изпъдилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпъдел изпъдела изпъдело изпъдели
членувана изпъделия изпъделата изпъделото изпъделите
с пълен член изпъделият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изпъден изпъдена изпъдено изпъдени
членувана изпъдения изпъдената изпъденото изпъдените
с пълен член изпъденият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне из-пъ-дя
  • форми изпъ́диш, мин. св. изпъ́дих, мин. прич. изпъ́дил, св.
Източник