1.

изпра́вя

Поставям да стои прав.

От из- и „правя“.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изправя изправим
второ лице изправиш изправите
трето лице изправи изправят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изправих изправихме
второ лице изправи изправихте
трето лице изправи изправиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изправех изправехме
второ лице изправеше изправехте
трето лице изправеше изправеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изправи изправете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изправил изправила изправило изправили
членувана изправилия изправилата изправилото изправилите
с пълен член изправилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изправел изправела изправело изправели
членувана изправелия изправелата изправелото изправелите
с пълен член изправелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изправен изправена изправено изправени
членувана изправения изправената изправеното изправените
с пълен член изправеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне из-п-ра-вя
  • форми изпра́виш, мин. св. изпра́вих, мин. прич. изпра́вил, св.
Източници

2.

изпра́вя

(книжовно) Поправям, коригирам грешки, недостатъци.

От из- и „правя“.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изправя изправим
второ лице изправиш изправите
трето лице изправи изправят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изправих изправихме
второ лице изправи изправихте
трето лице изправи изправиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изправех изправехме
второ лице изправеше изправехте
трето лице изправеше изправеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изправи изправете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изправил изправила изправило изправили
членувана изправилия изправилата изправилото изправилите
с пълен член изправилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изправел изправела изправело изправели
членувана изправелия изправелата изправелото изправелите
с пълен член изправелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изправен изправена изправено изправени
членувана изправения изправената изправеното изправените
с пълен член изправеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • форми изпра́виш, мин. св. изпра́вих, мин. прич. изпра́вил, св.
Източници