изплу́вам

1. За нещо потопено в течност — издигам се на повърхността.

Останки от кораба изплували на следващия ден.

2. С плуване излизам на брега.

3. (преносно) Ставам забележим, появявам се.

От мъглата изплуваха дърветата.

4. (преносно) Появявам се в съзнание, мисли.

В главата му изплува образът на жена му.

5. (преносно) Издигам се в социално или материално отношение.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изплувам изплуваме
второ лице изплуваш изплувате
трето лице изплува изплуват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изплувах изплувахме
второ лице изплува изплувахте
трето лице изплува изплуваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изплувах изплувахме
второ лице изплуваше изплувахте
трето лице изплуваше изплуваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изплувай изплувайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изплувал изплувала изплувало изплували
членувана изплувалия изплувалата изплувалото изплувалите
с пълен член изплувалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изплувал изплувала изплувало изплували
членувана изплувалия изплувалата изплувалото изплувалите
с пълен член изплувалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изплуван изплувана изплувано изплувани
членувана изплувания изплуваната изплуваното изплуваните
с пълен член изплуваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изплуващ изплуваща изплуващо изплуващи
членувана изплуващия изплуващата изплуващото изплуващите
с пълен член изплуващият — — —
Деепричастие
изплувайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне из-п-лу-вам
  • форми изплу́ваш, несв. и св.
Източник