1.

изпла́квам

(какво) Измивам с плакнене.

Изплакнах чашите.
Изплаквам/изплакна си гърлото

Промивам си гърлото с течност.

Изплаквам/изплакна си гърлото

(разговорно) Пийвам малко алкохол.

Изплаквам/изплакна си очите

(разговорно) Любувам се на нещо само с гледане.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изплаквам изплакваме
второ лице изплакваш изплаквате
трето лице изплаква изплакват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изплаквах изплаквахме
второ лице изплаква изплаквахте
трето лице изплаква изплакваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изплаквах изплаквахме
второ лице изплакваше изплаквахте
трето лице изплакваше изплакваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изплаквай изплаквайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изплаквал изплаквала изплаквало изплаквали
членувана изплаквалия изплаквалата изплаквалото изплаквалите
с пълен член изплаквалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изплаквал изплаквала изплаквало изплаквали
членувана изплаквалия изплаквалата изплаквалото изплаквалите
с пълен член изплаквалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изплакван изплаквана изплаквано изплаквани
членувана изплаквания изплакваната изплакваното изплакваните
с пълен член изплакваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изплакващ изплакваща изплакващо изплакващи
членувана изплакващия изплакващата изплакващото изплакващите
с пълен член изплакващият — — —
Деепричастие
изплаквайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-п-лак-вам
  • форми изпла́кваш, несв. и изпла́кна, св.
Източник

2.

изпла́квам

1. Надавам кратък плач.

Детето изплака в съня си.

2. (какво) Плача или се оплаквам докрай.

Изплаках сълзите си.
Изплаквам мъката си.
Изплаквам/изплача си очите

(разговорно) Плача много дълго време.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изплаквам изплакваме
второ лице изплакваш изплаквате
трето лице изплаква изплакват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изплаквах изплаквахме
второ лице изплаква изплаквахте
трето лице изплаква изплакваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изплаквах изплаквахме
второ лице изплакваше изплаквахте
трето лице изплакваше изплакваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изплаквай изплаквайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изплаквал изплаквала изплаквало изплаквали
членувана изплаквалия изплаквалата изплаквалото изплаквалите
с пълен член изплаквалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изплаквал изплаквала изплаквало изплаквали
членувана изплаквалия изплаквалата изплаквалото изплаквалите
с пълен член изплаквалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изплакван изплаквана изплаквано изплаквани
членувана изплаквания изплакваната изплакваното изплакваните
с пълен член изплакваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изплакващ изплакваща изплакващо изплакващи
членувана изплакващия изплакващата изплакващото изплакващите
с пълен член изплакващият — — —
Деепричастие
изплаквайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • форми изпла́кваш, несв. и изпла́ча, св.
Източник
изплаквам се

1. Плача или се оплаквам до насита.

Изплака се в стаята си.
Изплачи се пред мене!

2. След дълго плакане не мога да плача.

  • възвратен глагол
  • форми изплача се