изневеря́вам

1. (на кого) Нарушавам верността си към мъж или жена.

Жена му му е изневерявала хиляди пъти.

2. (на какво) Отклонявам се от професия, принципи, идеали; изменям.

3. (на кого) За памет, слух, чувство и други — преставам да служа нормално.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изневерявам изневеряваме
второ лице изневеряваш изневерявате
трето лице изневерява изневеряват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изневерявах изневерявахме
второ лице изневерява изневерявахте
трето лице изневерява изневеряваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изневерявах изневерявахме
второ лице изневеряваше изневерявахте
трето лице изневеряваше изневеряваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изневерявай изневерявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изневерявал изневерявала изневерявало изневерявали
членувана изневерявалия изневерявалата изневерявалото изневерявалите
с пълен член изневерявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изневерявал изневерявала изневерявало изневерявали
членувана изневерявалия изневерявалата изневерявалото изневерявалите
с пълен член изневерявалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изневеряващ изневеряваща изневеряващо изневеряващи
членувана изневеряващия изневеряващата изневеряващото изневеряващите
с пълен член изневеряващият — — —
Деепричастие
изневерявайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-не-ве-ря-вам
  • форми изневеря́ваш, несв. и изневеря́, св.
Източник