изнаме́ря
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изнамеря изнамерим
второ лице изнамериш изнамерите
трето лице изнамери изнамерят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изнамерих изнамерихме
второ лице изнамери изнамерихте
трето лице изнамери изнамериха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изнамерех изнамерехме
второ лице изнамереше изнамерехте
трето лице изнамереше изнамереха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изнамери изнамерете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изнамерил изнамерила изнамерило изнамерили
членувана изнамерилия изнамерилата изнамерилото изнамерилите
с пълен член изнамерилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изнамерел изнамерела изнамерело изнамерели
членувана изнамерелия изнамерелата изнамерелото изнамерелите
с пълен член изнамерелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изнамерен изнамерена изнамерено изнамерени
членувана изнамерения изнамерената изнамереното изнамерените
с пълен член изнамереният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне из-на-ме-ря
  • форми изнаме́риш, мин. св. изнаме́рих, мин. прич. изнаме́рил, св.
Източник