изкипя́вам

1. За течност или рядка маса — при кипене излизам от съда.

2. (какво) Оставям да изкипи.

С този съд не изкипявам млякото.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изкипявам изкипяваме
второ лице изкипяваш изкипявате
трето лице изкипява изкипяват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изкипявах изкипявахме
второ лице изкипява изкипявахте
трето лице изкипява изкипяваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изкипявах изкипявахме
второ лице изкипяваше изкипявахте
трето лице изкипяваше изкипяваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изкипявай изкипявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изкипявал изкипявала изкипявало изкипявали
членувана изкипявалия изкипявалата изкипявалото изкипявалите
с пълен член изкипявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изкипявал изкипявала изкипявало изкипявали
членувана изкипявалия изкипявалата изкипявалото изкипявалите
с пълен член изкипявалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изкипяван изкипявана изкипявано изкипявани
членувана изкипявания изкипяваната изкипяваното изкипяваните
с пълен член изкипяваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изкипяващ изкипяваща изкипяващо изкипяващи
членувана изкипяващия изкипяващата изкипяващото изкипяващите
с пълен член изкипяващият — — —
Деепричастие
изкипявайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-ки-пя-вам
  • форми изкипя́ваш, несв. и изкипя́, св.
Източник