пе́ня

(какво) Правя да стане на пяна.

Вятърът пенеше вълните.
Пениш се, не пениш се, ще те я

м. Ще извърша нещо, колкото и да не ми е приятно, защото сам съм го искал.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице пеня пеним
второ лице пениш пените
трето лице пени пенят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице пених пенихме
второ лице пени пенихте
трето лице пени пениха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице пенех пенехме
второ лице пенеше пенехте
трето лице пенеше пенеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
пени пенете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пенил пенила пенило пенили
членувана пенилия пенилата пенилото пенилите
с пълен член пенилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пенел пенела пенело пенели
членувана пенелия пенелата пенелото пенелите
с пълен член пенелият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана пенещ пенеща пенещо пенещи
членувана пенещия пенещата пенещото пенещите
с пълен член пенещият — — —
Деепричастие
пенейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне пе-ня
  • форми пе́ниш, мин. св. пе́них и пени́х, мин. прич. пе́нил и пени́л, несв.
Източник
пеня се

1. Ставам на пяна.

Сапунът се пени в меки води.

2. (преносно, разговорно) Ядосвам се много.

  • възвратен глагол