1.

изка́рам

1. Изведа, закарам навън, нагоре или на открито.

2. Извадя от вътрешността; изтръгна, премахна.

3. Добия плодове, продукти или пари; получа оценка, резултат.

4. Представя някого не такъв, какъвто е.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изкарам изкараме
второ лице изкараш изкарате
трето лице изкара изкарат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изкарах изкарахме
второ лице изкара изкарахте
трето лице изкара изкараха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изкарах изкарахме
второ лице изкараше изкарахте
трето лице изкараше изкараха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изкарай изкарайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изкарал изкарала изкарало изкарали
членувана изкаралия изкаралата изкаралото изкаралите
с пълен член изкаралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изкарал изкарала изкарало изкарали
членувана изкаралия изкаралата изкаралото изкаралите
с пълен член изкаралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изкаран изкарана изкарано изкарани
членувана изкарания изкараната изкараното изкараните
с пълен член изкараният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне из-ка-рам
  • форми изка́раш, св.
Източник

2.

изка́рам

разговорно

1. Завърша докрай нещо започнато — строеж, училище, казарма.

2. Издържа успешно изпит, конкурс.

3. Преживея период от време; прекарам болест, трудност.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице изкарам изкараме
второ лице изкараш изкарате
трето лице изкара изкарат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице изкарах изкарахме
второ лице изкара изкарахте
трето лице изкара изкараха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице изкарах изкарахме
второ лице изкараше изкарахте
трето лице изкараше изкараха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изкарай изкарайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изкарал изкарала изкарало изкарали
членувана изкаралия изкаралата изкаралото изкаралите
с пълен член изкаралият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изкарал изкарала изкарало изкарали
членувана изкаралия изкаралата изкаралото изкаралите
с пълен член изкаралият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана изкаран изкарана изкарано изкарани
членувана изкарания изкараната изкараното изкараните
с пълен член изкараният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • форми изка́раш, св.
Източник