-
изка́рам -
1. Изведа, закарам навън, нагоре или на открито.
-
2. Извадя от вътрешността; изтръгна, премахна.
-
3. Добия плодове, продукти или пари; получа оценка, резултат.
-
4. Представя някого не такъв, какъвто е.
Сегашно време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | изкарам | изкараме |
| второ лице | изкараш | изкарате |
| трето лице | изкара | изкарат |
Минало свършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | изкарах | изкарахме |
| второ лице | изкара | изкарахте |
| трето лице | изкара | изкараха |
Минало несвършено време
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| първо лице | изкарах | изкарахме |
| второ лице | изкараше | изкарахте |
| трето лице | изкараше | изкараха |
Повелително наклонение
| единствено число | множествено число |
|---|---|
| изкарай | изкарайте |
Минало свършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | изкарал | изкарала | изкарало | изкарали |
| членувана | изкаралия | изкаралата | изкаралото | изкаралите |
| с пълен член | изкаралият | — | — | — |
Минало несвършено деятелно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | изкарал | изкарала | изкарало | изкарали |
| членувана | изкаралия | изкаралата | изкаралото | изкаралите |
| с пълен член | изкаралият | — | — | — |
Минало страдателно причастие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | изкаран | изкарана | изкарано | изкарани |
| членувана | изкарания | изкараната | изкараното | изкараните |
| с пълен член | изкараният | — | — | — |