иззвънтя́
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице иззвънтя иззвънтим
второ лице иззвънтиш иззвънтите
трето лице иззвънти иззвънтят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице иззвънтях иззвънтяхме
второ лице иззвънтя иззвънтяхте
трето лице иззвънтя иззвънтяха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице иззвънтях иззвънтяхме
второ лице иззвънтеше иззвънтяхте
трето лице иззвънтеше иззвънтяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
иззвънти иззвънтете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана иззвънтял иззвънтяла иззвънтяло иззвънтели
членувана иззвънтелия иззвънтялата иззвънтялото иззвънтелите
с пълен член иззвънтелият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана иззвънтял иззвънтяла иззвънтяло иззвънтели
членувана иззвънтялия иззвънтялата иззвънтялото иззвънтелите
с пълен член иззвънтялият — — —
  • непреходен глагол от свършен вид
  • пренасяне из-звън-тя
  • форми иззвънти́ш, мин. св. иззвънтя́х, мин. прич. иззвънтя́л, св.
Източник