иззвънтя́вам

Издавам звънтене един път или няколко пъти по един път.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице иззвънтявам иззвънтяваме
второ лице иззвънтяваш иззвънтявате
трето лице иззвънтява иззвънтяват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице иззвънтявах иззвънтявахме
второ лице иззвънтява иззвънтявахте
трето лице иззвънтява иззвънтяваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице иззвънтявах иззвънтявахме
второ лице иззвънтяваше иззвънтявахте
трето лице иззвънтяваше иззвънтяваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
иззвънтявай иззвънтявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана иззвънтявал иззвънтявала иззвънтявало иззвънтявали
членувана иззвънтявалия иззвънтявалата иззвънтявалото иззвънтявалите
с пълен член иззвънтявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана иззвънтявал иззвънтявала иззвънтявало иззвънтявали
членувана иззвънтявалия иззвънтявалата иззвънтявалото иззвънтявалите
с пълен член иззвънтявалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана иззвънтяващ иззвънтяваща иззвънтяващо иззвънтяващи
членувана иззвънтяващия иззвънтяващата иззвънтяващото иззвънтяващите
с пълен член иззвънтяващият — — —
Деепричастие
иззвънтявайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне из-звън-тя-вам
  • форми иззвънтя́ваш, несв. и иззвънтя́, св.
Източник